вторник, 3 март 2009 г.

Горда съм...

Горда съм, че прадядо ми е Опълченец, че е пожертвал уюта и спокойствието на дома си и се е бил на Шипка за свободата на Родината си, която е познавал само от само от разказите и спомените на родителите си. Какъв тих подвиг е извършило това семейство на българи-бежанци в Болград, Бесарабия, да възпитат синовете си в жертвеготовна обич към България, останала далеч от погледа им, но носена в сърцата завинаги, и да изпратят най-големия си син, 16-годишен, да се бие за свободата на своя народ.
Не бива да забравяме героизма на българските Опълченци, но и трябва да се запитаме -къде е мъжеството на съвременниците ни, кой ни направи по-роби отколкото сме били във времето на ордите и ятаганите... Сега повече от всякога ни е необходим един нов Вазов, да ни припомни тези 'дни на позор', да ни каже, че сега живеем в подобно време, и скоро ще ни отрекат 'историята, века', и че ще сме си го заслужили...Нека.
Не се гордея, че няма след кого да тръгнем; че липсва ентусиазма на хората, повярвали в идея, следващи водача. Направиха ни на идиоти, интересуващи се само от прагматичното, че думи като кауза, чест, дълг, достойнство, съвест, липсват в речника ни, и дори за някои от нас нямат значение. Кой 16-годишен младеж е готов да излезе от дискотеката, и да пожертва...каквото и да е...Къде са родителите, пример за мъжество и всеотдайност, възпитали децата си в свободолюбие, единение с род и Родина, предали им гордостта от славното ни минало...
Днес е ден за слава, вечна слава на безсмъртните ни герои. Да изтрием праха на забравата от тях, да покажем, че помним мъжеството и храбростта им, прекланяме се от подвига им, славим ги и се учим от тях да бъдем БЪЛГАРИ.
tany