неделя, 1 август 2010 г.
неделя, 14 март 2010 г.
За рекламата
Здравейте, здравейте!
Аз, ако може, за рекламата... Може?! Е, мерси. Та значи, вий как я разбирате тази реклама със самолета? Ама не се смейте, съвсем сериозно питам. Щото явно съм се объркала здраво какъв е резултата от приемането на препарата, който рекламират летците. (Този, дето успял да дигне самолета е хубавец, нали?) Ама да не се отклонявам.
Важно е да знам, защото като работеща в аптека по цял ден ми се налага да отпускам продукти по реклама. Не, не съм сбъркала, не ме поправяйте, не по рецепта(кой ти носи рецепта в тия времена), а по рекламите, които ни заливат от екрана.
Та идва днес един така, бих казала, мъж - втора младост-(леко боядисан и пристегнат в дънки от 1.50, от ъгъла на бул. Хр. Ботев и Пиротска). Гледа ме едно особено и ми иска една таблетка Трибестан. Тъкмо да започна любимия си разговор, целящ уточняването-какво, аджеба, иска да каже господина с това 'таблетка', той продължи-понеже ми става лошо в самолет! Божеей! А аз толкоз време да мисля, че е секс стимулант. Падение...
Аз, ако може, за рекламата... Може?! Е, мерси. Та значи, вий как я разбирате тази реклама със самолета? Ама не се смейте, съвсем сериозно питам. Щото явно съм се объркала здраво какъв е резултата от приемането на препарата, който рекламират летците. (Този, дето успял да дигне самолета е хубавец, нали?) Ама да не се отклонявам.
Важно е да знам, защото като работеща в аптека по цял ден ми се налага да отпускам продукти по реклама. Не, не съм сбъркала, не ме поправяйте, не по рецепта(кой ти носи рецепта в тия времена), а по рекламите, които ни заливат от екрана.
Та идва днес един така, бих казала, мъж - втора младост-(леко боядисан и пристегнат в дънки от 1.50, от ъгъла на бул. Хр. Ботев и Пиротска). Гледа ме едно особено и ми иска една таблетка Трибестан. Тъкмо да започна любимия си разговор, целящ уточняването-какво, аджеба, иска да каже господина с това 'таблетка', той продължи-понеже ми става лошо в самолет! Божеей! А аз толкоз време да мисля, че е секс стимулант. Падение...
събота, 2 януари 2010 г.
Не пред, а следНовогодишно
Тази година няма да се занимавам с равносметка. Не искам да си я спомням изминалата, камо ли да я анализирам. Затова искам да си помечтая за Новата.
Искам да виждам усмихнати лица по улиците и на работните им места. И най-вече вкъщи, сред близките ми и любими хора. Не струва нищо да се усмихваш, а дава толкова много. Искам да срещам усмихнати съседите си сутрин, хората от трамвая и автобуса, които са почти едни и същи всеки ден, моите пациенти, вашите клиенти, хората, с които ни сблъсква ежедневието и работата ни, а вечер-да са усмихнати приятелите ми, които толкова много обичам и все не намирам да им кажа колко. Интересно, сега осъзнах, че само 'виртуалните' ми приятели в нета са винаги в добро настроение, сутрин ми пожелават 'добро утро', поднасят кафе с усмивка, а вечер не си лягат, без да пожелаят 'лека и мека' всяка нощ, и хубав нов ден. Защо ли-трябва да разбера....
Та...какво да си загадая в началото на тази(каквото си нарека, всичко ми се случва)? Да продължа да се дивя на простите неща от живота. Да си изчистя сметките(и финансовите, и другите), и да започна на чисто. Да даря нещо, но не на просяците по улиците, не в сезонни кампании, парите от които се изливат неясно в чий джоб, а лично. Призовавам и вие да го направите. Удовлетворете едно желание на беден човек, помогнете не някого безкористно, нахранете някого със своя обяд. Покажете на различните от вас, че ги разбирате, че не ги делите в отделна група, не ги пренебрегвате.
Смятам, че без пожелания за политиците няма да може-първо, да сменят веднага няколко некадърни министри, на първо място Дянков. Здравния министър Нанков никой да не пипа(засега). Да не ни залъгват с показни акции с прибиране на дребни риби и осъждане на кокошкари, а да се прекъснат каналите на престъпността. Да се махнат омръзналите ни лица от политиката, от телевизора и вестника...Май много се размечтах, да приключвам, за да не заприлича на бленуване. Само да кажа на работодателите - да не намаляват заплатите, а да експериментират и да ги увеличат. Дали няма да намерят по този начин по-качествени и доверени служители и работници.
А на себе си пожелавам да си простя. Така ще мога да се усмихвам, да се обичам, да дарявам и да избирам правилните хора. На 'неправилните', тези които се опитват да провалят държавата и в частност живота ми - да мога да им покажа три пръста. Всеки от които е среден.
Искам да виждам усмихнати лица по улиците и на работните им места. И най-вече вкъщи, сред близките ми и любими хора. Не струва нищо да се усмихваш, а дава толкова много. Искам да срещам усмихнати съседите си сутрин, хората от трамвая и автобуса, които са почти едни и същи всеки ден, моите пациенти, вашите клиенти, хората, с които ни сблъсква ежедневието и работата ни, а вечер-да са усмихнати приятелите ми, които толкова много обичам и все не намирам да им кажа колко. Интересно, сега осъзнах, че само 'виртуалните' ми приятели в нета са винаги в добро настроение, сутрин ми пожелават 'добро утро', поднасят кафе с усмивка, а вечер не си лягат, без да пожелаят 'лека и мека' всяка нощ, и хубав нов ден. Защо ли-трябва да разбера....
Та...какво да си загадая в началото на тази(каквото си нарека, всичко ми се случва)? Да продължа да се дивя на простите неща от живота. Да си изчистя сметките(и финансовите, и другите), и да започна на чисто. Да даря нещо, но не на просяците по улиците, не в сезонни кампании, парите от които се изливат неясно в чий джоб, а лично. Призовавам и вие да го направите. Удовлетворете едно желание на беден човек, помогнете не някого безкористно, нахранете някого със своя обяд. Покажете на различните от вас, че ги разбирате, че не ги делите в отделна група, не ги пренебрегвате.
Смятам, че без пожелания за политиците няма да може-първо, да сменят веднага няколко некадърни министри, на първо място Дянков. Здравния министър Нанков никой да не пипа(засега). Да не ни залъгват с показни акции с прибиране на дребни риби и осъждане на кокошкари, а да се прекъснат каналите на престъпността. Да се махнат омръзналите ни лица от политиката, от телевизора и вестника...Май много се размечтах, да приключвам, за да не заприлича на бленуване. Само да кажа на работодателите - да не намаляват заплатите, а да експериментират и да ги увеличат. Дали няма да намерят по този начин по-качествени и доверени служители и работници.
А на себе си пожелавам да си простя. Така ще мога да се усмихвам, да се обичам, да дарявам и да избирам правилните хора. На 'неправилните', тези които се опитват да провалят държавата и в частност живота ми - да мога да им покажа три пръста. Всеки от които е среден.
неделя, 4 октомври 2009 г.
Баба ми Риста
Баба не чуваше добре.
Някой решил да се прави на доктор, и посъветвал вуйчо ми, който я гледаше на старини, да и капе кислородна вода в ушите... И белята стана. Понякога, ако викнехме по-силно, можеше и да чуе, но обикновено разговорите с нея протичаха горе-долу така:
-Бабо, как си, какво правиш?...-Ще му сложа, баба, ще му сложа и гьозум, и чубричка, всичко ще натъкмя, както си му е редът на фасулеца!
И все пред огъня стоеше. Когато бях малка, спомням си я, сложила над огъня един огромен тиган с извита дръжка, и бърка ли, бърка....А готвеното миришееее....няма думи, които да опишат това вкусно-омайващо чудо, дето дразни приятно нослето ми и започвам да преглъщам. Ама и тя знае - щом се позапържат лука и доматките, ми топва една филия от кръглия хляб, дето само в нашата фурна го правеха толкова вкусно препечен, и се започваше - Бабо, дай още, ...-бабо , дай и на мен...-и на мен, и на нас.../притичват братовчедите и братовчедките, а ние сме дванайсет/. Веднага омитаме всичко, що е на огъня, а баба започва отново манджата си, най-сладката бабина яхния на света!
Ама не се сърди. Усмихва се едно благо, добродушно, всеопрощаващо, такава усмивка повече не съм срещала....Майка казваше, че като били малки, със другите и деца /те са шест сестри и един брат/ все я питали - мамо, кажи, а ти кого обичаш най-много? Тя мъдро им отвръщала - всички сте ми равни, майка, обичам ви еднакво-всяко ми се е откъснало от сърцето, ето-пръстите на ръката са различни, пък който да притиснеш, боли еднакво! Ама и ние си я обичахме...и досега помня с какво благоговение и целувахме ръка, сякаш докосвахме с устни нещо свято. Светицата ни тя...
Като млада, била красавицата на селото - мургава, с черни блестящи очи, и с една горда осанка - потомка на бежанци от героична Копривщица. Взела най-личния момък на селото, и макар от беден род, бил толкова работлив и уреден, че веднага станал любимия зет. Но скоро след сватбата започнала война, и дядо потеглил - към Лерин, после към завоя на Черна. Там получил званието офицер, раняван бил два пъти, но и много пъти спасяван от съдбата - куршумите са пробили кокардата на шапката му, друг път-канчето с чая; попадали са в дърво, на милиметър от него - но Господ и любовта му към баба са го пазели. Завърнал се с много ордени и медали, и най-вече с толкова спомени за онова време, че можеше да разказва с часове и никога да не се повтаря. Ние децата го слушахме заедно с възрастните, седнали в кръг в стаята с огнището, с неизменното менче с вино, направено от неговото лозе-памид. Това менче обикаляше всички, дори и на нас, децата, ни беше разрешено да си сръбнем. А баба седеше до огъня и ни се усмихваше оттам...
Колко беше щастлива, че ни имаше всички, че ни беше отгледала и опазила - най-голямата щерка, леля Ванче, станала актриса и прославила фамилията, макар дядо да е бил против; следващата леля - Ната, най-принципния човек, когото познавам, будната съвест на фамилията, която и до сега раздава правосъдие навсякъде и на всички; следващата-Лика, сладкодумна мурафетлийка - като деца примирахме да ни намаже филийка с течен шоколад по известна само на нея и досега рецепта, и да ни разказва приказки...Следва Цена, най-отстъпчивата и добродушна леля на света, винаги готова да помогне. Така идва ред на моята майка, наречена от любящата ми баба-Мика, както и всички други деца-с умалителни на истинските им имена, толкова нежни и мили...Та за мама - най добрата майка на света, с много таланти, които наследиха повече децата ми, отколкото аз. Остана най-малката леля-Тана, орисаната красавица с ангелски глас, която като дете се пробожда през лицето с вретено, и белега слага лош отпечатък на целия и живот...И разбира се - най-малкия, Иванчо, природно интелигентен майстор-всезнайко, обичания от всички вуйчо. Докато баба беше жива, тя ни събираше на всеки празник, весели, задружни, носещи надежда в себе си, и ни даваше своята топлина и любов.
И ние и отвръщахме със същото....Всеки от нас, където и да беше, бързаше да пристигне за Коледа - името на баба е Христина, и се падаше именния и ден. Тя ще ни посрещне в светлата стая, която беше осветена сякаш по-скоро от нея, отколкото от винаги горящия в огнището огън, ще ни наготви, ще ни сипе, ще грабне големия нож и като притисне до себе си големия дъхав самун хляб, ще го нареже на голееми филии, и после ще седне да ни се радва как се храним, готова всеки момент да скочи и досипе, или да подаде още хляб. Това и стигаше, това я радваше. А аз на себе си ако трябва да сготвя, се съпротивлявам известно време, но това е друга история. Тази е за баба, майкината майка.
Майка на седем живи и две починали деца, за които смяташе, че съдбата си ги е прибрала - чула как вратата се отваря през нощта, нещо прошумяло,лъхнал студ, и вратата се хлопнала. А тя знаела какво се случва...Тази мъка си я носеше винаги, въпреки любещия мъж, многото щерки и сина, дарили я с 12 внука, със зетьове и снахи, и правнуци, кой от кого по-добри и работни, всички живи здрави, и доволни от живота си и това което имат. Нашата баба, която всички съседи, познати и роднини уважаваха за нейните сговорчивост и благост на характера, кротост в погледа и приказките, и които ние, поколението, не усвоихме....
Минаваха годините. Започнахме да ходим при нея все по-рядко, все имахме нещо да поправяме из къщите и вилите си, или колата не вървеше, или работехме по две смени, та да съберем пари за луксозна почивка, например, или да си платим сметката за телефона...А когато все пак се появявахме, изглеждахме строги, гледахме недоволно, не харесвахме нищо и никого, и, мисля си, баба май тогава взе да оглушава. Казват, че човек има проблеми с ушите, когато не иска да чуе нещо. Сигурно баба не е искала вече ни чува, искала е да си остане там, в миналото, при огнището, което ни топлеше и събираше, тя да ни нахрани телата, а дядо - душите. И всичко да е постарому...
Някой решил да се прави на доктор, и посъветвал вуйчо ми, който я гледаше на старини, да и капе кислородна вода в ушите... И белята стана. Понякога, ако викнехме по-силно, можеше и да чуе, но обикновено разговорите с нея протичаха горе-долу така:
-Бабо, как си, какво правиш?...-Ще му сложа, баба, ще му сложа и гьозум, и чубричка, всичко ще натъкмя, както си му е редът на фасулеца!
И все пред огъня стоеше. Когато бях малка, спомням си я, сложила над огъня един огромен тиган с извита дръжка, и бърка ли, бърка....А готвеното миришееее....няма думи, които да опишат това вкусно-омайващо чудо, дето дразни приятно нослето ми и започвам да преглъщам. Ама и тя знае - щом се позапържат лука и доматките, ми топва една филия от кръглия хляб, дето само в нашата фурна го правеха толкова вкусно препечен, и се започваше - Бабо, дай още, ...-бабо , дай и на мен...-и на мен, и на нас.../притичват братовчедите и братовчедките, а ние сме дванайсет/. Веднага омитаме всичко, що е на огъня, а баба започва отново манджата си, най-сладката бабина яхния на света!
Ама не се сърди. Усмихва се едно благо, добродушно, всеопрощаващо, такава усмивка повече не съм срещала....Майка казваше, че като били малки, със другите и деца /те са шест сестри и един брат/ все я питали - мамо, кажи, а ти кого обичаш най-много? Тя мъдро им отвръщала - всички сте ми равни, майка, обичам ви еднакво-всяко ми се е откъснало от сърцето, ето-пръстите на ръката са различни, пък който да притиснеш, боли еднакво! Ама и ние си я обичахме...и досега помня с какво благоговение и целувахме ръка, сякаш докосвахме с устни нещо свято. Светицата ни тя...
Като млада, била красавицата на селото - мургава, с черни блестящи очи, и с една горда осанка - потомка на бежанци от героична Копривщица. Взела най-личния момък на селото, и макар от беден род, бил толкова работлив и уреден, че веднага станал любимия зет. Но скоро след сватбата започнала война, и дядо потеглил - към Лерин, после към завоя на Черна. Там получил званието офицер, раняван бил два пъти, но и много пъти спасяван от съдбата - куршумите са пробили кокардата на шапката му, друг път-канчето с чая; попадали са в дърво, на милиметър от него - но Господ и любовта му към баба са го пазели. Завърнал се с много ордени и медали, и най-вече с толкова спомени за онова време, че можеше да разказва с часове и никога да не се повтаря. Ние децата го слушахме заедно с възрастните, седнали в кръг в стаята с огнището, с неизменното менче с вино, направено от неговото лозе-памид. Това менче обикаляше всички, дори и на нас, децата, ни беше разрешено да си сръбнем. А баба седеше до огъня и ни се усмихваше оттам...
Колко беше щастлива, че ни имаше всички, че ни беше отгледала и опазила - най-голямата щерка, леля Ванче, станала актриса и прославила фамилията, макар дядо да е бил против; следващата леля - Ната, най-принципния човек, когото познавам, будната съвест на фамилията, която и до сега раздава правосъдие навсякъде и на всички; следващата-Лика, сладкодумна мурафетлийка - като деца примирахме да ни намаже филийка с течен шоколад по известна само на нея и досега рецепта, и да ни разказва приказки...Следва Цена, най-отстъпчивата и добродушна леля на света, винаги готова да помогне. Така идва ред на моята майка, наречена от любящата ми баба-Мика, както и всички други деца-с умалителни на истинските им имена, толкова нежни и мили...Та за мама - най добрата майка на света, с много таланти, които наследиха повече децата ми, отколкото аз. Остана най-малката леля-Тана, орисаната красавица с ангелски глас, която като дете се пробожда през лицето с вретено, и белега слага лош отпечатък на целия и живот...И разбира се - най-малкия, Иванчо, природно интелигентен майстор-всезнайко, обичания от всички вуйчо. Докато баба беше жива, тя ни събираше на всеки празник, весели, задружни, носещи надежда в себе си, и ни даваше своята топлина и любов.
И ние и отвръщахме със същото....Всеки от нас, където и да беше, бързаше да пристигне за Коледа - името на баба е Христина, и се падаше именния и ден. Тя ще ни посрещне в светлата стая, която беше осветена сякаш по-скоро от нея, отколкото от винаги горящия в огнището огън, ще ни наготви, ще ни сипе, ще грабне големия нож и като притисне до себе си големия дъхав самун хляб, ще го нареже на голееми филии, и после ще седне да ни се радва как се храним, готова всеки момент да скочи и досипе, или да подаде още хляб. Това и стигаше, това я радваше. А аз на себе си ако трябва да сготвя, се съпротивлявам известно време, но това е друга история. Тази е за баба, майкината майка.
Майка на седем живи и две починали деца, за които смяташе, че съдбата си ги е прибрала - чула как вратата се отваря през нощта, нещо прошумяло,лъхнал студ, и вратата се хлопнала. А тя знаела какво се случва...Тази мъка си я носеше винаги, въпреки любещия мъж, многото щерки и сина, дарили я с 12 внука, със зетьове и снахи, и правнуци, кой от кого по-добри и работни, всички живи здрави, и доволни от живота си и това което имат. Нашата баба, която всички съседи, познати и роднини уважаваха за нейните сговорчивост и благост на характера, кротост в погледа и приказките, и които ние, поколението, не усвоихме....
Минаваха годините. Започнахме да ходим при нея все по-рядко, все имахме нещо да поправяме из къщите и вилите си, или колата не вървеше, или работехме по две смени, та да съберем пари за луксозна почивка, например, или да си платим сметката за телефона...А когато все пак се появявахме, изглеждахме строги, гледахме недоволно, не харесвахме нищо и никого, и, мисля си, баба май тогава взе да оглушава. Казват, че човек има проблеми с ушите, когато не иска да чуе нещо. Сигурно баба не е искала вече ни чува, искала е да си остане там, в миналото, при огнището, което ни топлеше и събираше, тя да ни нахрани телата, а дядо - душите. И всичко да е постарому...
вторник, 22 септември 2009 г.
неделя, 31 май 2009 г.
Как да вбесим и измъчваме аптекарите?
Вероятно на всеки от вас му се налага често да влиза в аптека.
Вие, естествено, сте изчели всички матриали, публикувани в авторитетните вестници `Лечител`,`Врач`,`Съветите на баба`,`Рецептите на дядо`,както и водещата всички квартални класации книга`Самолечението, или как да се излекуваме окончателно.`, знаете почти наизуст два учебника по медицина, имате поне един познат, работещ в склад за лекарства, братовчедка ви от село е учила две години за фелдшер, и знаете всичко за лекарствата, но защо да не се избъзикате с `дребното аптекарче`, както им казваше един бивш здравен министър с клиника във Видин? Така и така са ги почнали и депутатите, и големите корпорации с интереси в областта на здравеопазването, и по-дребните мафиоти на национално и регионално равнище, пък що да не им турите и вие по един ритник да ги довършите....
Абе много дразнят, няма спор - не стига че вие знаете какви са цените в складовете, Метро, и другите едрови търговци, те ще ви продават лекарствата с надценка, моля ви се!!! Че и си позволяват да поставят изисквания, и мислят, че знаят повече от вас! От вас, моля ви се! Да не говорим, какъв ужас настава, когато им поискаш, не дай си Боже, най-обикновен антибиотик...Профани.
Ето защо решихме да ви предоставим кратък самоучител по вбесяване на аптекари. Изпитан е от времето (пет години в реални условия) и гарантира сигурни резултати.
1.Ще пожънете невероятен успех, ако влезете и поздравите небрежно с `Здравейте колега!`. Това и без това си е напълно вярно, нали сте работили три години на щанд в Илиянци. От опит знаем, че репликата е добра за разгряване, в резултат постигате учестяване на пулса на аптекаря с около 50% и наченки на затруднено дишане.
2.Много добър успех в търсената посока е въпроса`Може ли само да ви попитам нещо`, особено ако изпреварите опашката от пет-шест човека и прекъснете обяснението на човека в бяла престилка как да се дава сиропче на няколкомесечно бебе. Запазете самообладание от възмутения поглед и звука на скърцащи зъби, който ще чуете, а направо продължете със съвет №
3.Така и така аптекарчето за кратко е загубило възможност да комуникира (виж т.2), обърнете се към майката на бебето, и и обяснете, че това не е точното лекарство, и я посъветвайте от своя богат опит отпреди 24 години, когато сте лекували посредством намазана с олио кесия, поставена в/у гърдичките, и бучка захар с няколко капки газ отгоре. Внимавайте зад щанда да не се окопитят и да се опитат да ви противоречат-тогава изкарайте клиента навън за всеки случай, и ако настоява да си вземе лекарството, обяснете подробно как да стигне до най-близкия склад, за да сте пълния победител в ситуацията.
Само да не сте си помислили да се откажете тук-това е само за разгрявка....Влезте с достойнство и отправете следното добре замислено искане:
4.Ще ми дадете ли само 2 таблетки антибиотик?
В този случай не забравяйте да носите поне 2 мегапикселов фотоапаратапарат или JSM с камера - ще направите невероятни снимки, т.к. тук се получават първите тикове, и очите кръвясват. Не се поддавайте на опитите им да ви искат рецептаи да се обясняват, че от две таблетки не може да се очаква резултат в лечението ви. Веднага ги объркайте със следващата фраза:
5. Мама ми ги дава така от малък, и веднага ми минава.
Брилянтна реплика. Дава ви незабавна възможност да кажете, че майка ви знае повече от аптекарчето, защото е почти медицинска сестра ...да не сте си признали, че всъщност е била санитарка-ще е голяма грешка. Ако човекът зад щанда ви изглежда здрав физически, смело добавете, че всъщност може да се обърнете за помощ към баба си, да ви направи от нейния цяр от свинска жлъчка и миши уши. Всъщност, можете да подходите по този начин дори и при болнави на вид аптекари - сърдечните удари се лекуват в наши дни. Не се притеснявайте от жалките им увещания, че така не може-вече сме 21-ви век.Продължете натиска с реплика №
6.Тогава ще отида да питам съседката.
Така, така. Смело тъпчете по самочувствието му. Какво като е учил шест години и има дълъг стаж? Той ли ще ви го натяква? Накарайте го да се чувства некомпетентен, пък току-виж нервите не му издържали и ви направил намаление. На този етап се наблюдава само видимо окапване на косата и кървави белези от нокти по дланите. Ако все пак продължава да се държи (гад с гад), не е лошо да вметнете ей така, между другото:
7.Абе, знаете ли, аз всъщност имам рецепта.
Ха така, трябва да сте безмилостен - не я подавайте в никакъв случай, стискайте си я в ръцете и я четете сам, нищо, че той истерично настоява, че била писана от лекаря за него. Да бе, да! За него! Ще вземе да ви даде всичките три лекарства, дето джипката ви ги изписа, без да се съобразява с вашите доводи, че едното ви е слабо, другото не ви харесва, а за третото сте сигурен, че ви го написа само защото не сте и симпатичен...и не се поддавайте в никой случай от признаците на апоплектичен удар, които прявява врагът. Сова Харис и Алфа рисърч след последните си проучвания сочт, че само 5% от аптекарите , чули тази фраза, получават такъв. Така и така се наблюдават вече некоординирани движения с очи, продължете смело с:
8.Може ли да ми смените изписаните лекарства с други?
Внимание! Предупреждаваме, че тук аптекарчето може да се мобилизира и окаже елементи на съпротива. Пресечете ги без скрупули, колкото и да ви обясняват, че тази смяна може да направи само лекуващия лекар, като прецени състоянието ви. В резултат на усилията си ще имате удоволствието да наблюдавате първи признаци на инсулт.
9.Тогава ми дайте само един глистер(вариантикоричка, люспа, фолийце, подопаковка, бластер и, любимото на екипа ни-площадка).
Страхотно попадение!!! Колкото повече купешки думички използвате, толкова по-небрано става лозето, в което се намира негодника зад щанда. Когато ви попита какво, по дяволите, означава това, което казахте, само се усмихнете загадъчно и сменете темата. Шизофренията му е в кърпа вързана. Очаквайте да застане в ембрионална поза и да засмуче палеца си. Ако това ви се стори недостатъчно, вижте предложение:
10'.....а имате ли едни бели, като васуль, за грипа, едни ситни като леща за краката и зелени апчета за епидемия?'
Тук аптекаря `а е взел да прегръща монитора и да избухва в плач, маниакално - суисцидната депресия не му мърда.
И сега ще приключим като ви дадем една невероятна реплика за довършване на най-издръжливите индивиди в тази професия:
11.Каква е тази аптека, нямате нищо, даже син камък...
Предупреждаваме ви да използвате това крайно рядко, т.к. предизвиква необратими изменения в мозъка на аптекарите, изправени пред дилемата дали да намесят в разговора близка ваша роднина, или собственоръчно да освободят света от досадното ви присъствие. Повечето не издържат и блокират. В резултат-вие няма как да се забавлявате по горепосочения начин, тъй като те стават контингент на психиатрията.
И един съвет към фармацевтите, за да има равнопоставеност-накарайте ги да си платят за всичко това.
Таня
Вие, естествено, сте изчели всички матриали, публикувани в авторитетните вестници `Лечител`,`Врач`,`Съветите на баба`,`Рецептите на дядо`,както и водещата всички квартални класации книга`Самолечението, или как да се излекуваме окончателно.`, знаете почти наизуст два учебника по медицина, имате поне един познат, работещ в склад за лекарства, братовчедка ви от село е учила две години за фелдшер, и знаете всичко за лекарствата, но защо да не се избъзикате с `дребното аптекарче`, както им казваше един бивш здравен министър с клиника във Видин? Така и така са ги почнали и депутатите, и големите корпорации с интереси в областта на здравеопазването, и по-дребните мафиоти на национално и регионално равнище, пък що да не им турите и вие по един ритник да ги довършите....
Абе много дразнят, няма спор - не стига че вие знаете какви са цените в складовете, Метро, и другите едрови търговци, те ще ви продават лекарствата с надценка, моля ви се!!! Че и си позволяват да поставят изисквания, и мислят, че знаят повече от вас! От вас, моля ви се! Да не говорим, какъв ужас настава, когато им поискаш, не дай си Боже, най-обикновен антибиотик...Профани.
Ето защо решихме да ви предоставим кратък самоучител по вбесяване на аптекари. Изпитан е от времето (пет години в реални условия) и гарантира сигурни резултати.
1.Ще пожънете невероятен успех, ако влезете и поздравите небрежно с `Здравейте колега!`. Това и без това си е напълно вярно, нали сте работили три години на щанд в Илиянци. От опит знаем, че репликата е добра за разгряване, в резултат постигате учестяване на пулса на аптекаря с около 50% и наченки на затруднено дишане.
2.Много добър успех в търсената посока е въпроса`Може ли само да ви попитам нещо`, особено ако изпреварите опашката от пет-шест човека и прекъснете обяснението на човека в бяла престилка как да се дава сиропче на няколкомесечно бебе. Запазете самообладание от възмутения поглед и звука на скърцащи зъби, който ще чуете, а направо продължете със съвет №
3.Така и така аптекарчето за кратко е загубило възможност да комуникира (виж т.2), обърнете се към майката на бебето, и и обяснете, че това не е точното лекарство, и я посъветвайте от своя богат опит отпреди 24 години, когато сте лекували посредством намазана с олио кесия, поставена в/у гърдичките, и бучка захар с няколко капки газ отгоре. Внимавайте зад щанда да не се окопитят и да се опитат да ви противоречат-тогава изкарайте клиента навън за всеки случай, и ако настоява да си вземе лекарството, обяснете подробно как да стигне до най-близкия склад, за да сте пълния победител в ситуацията.
Само да не сте си помислили да се откажете тук-това е само за разгрявка....Влезте с достойнство и отправете следното добре замислено искане:
4.Ще ми дадете ли само 2 таблетки антибиотик?
В този случай не забравяйте да носите поне 2 мегапикселов фотоапаратапарат или JSM с камера - ще направите невероятни снимки, т.к. тук се получават първите тикове, и очите кръвясват. Не се поддавайте на опитите им да ви искат рецептаи да се обясняват, че от две таблетки не може да се очаква резултат в лечението ви. Веднага ги объркайте със следващата фраза:
5. Мама ми ги дава така от малък, и веднага ми минава.
Брилянтна реплика. Дава ви незабавна възможност да кажете, че майка ви знае повече от аптекарчето, защото е почти медицинска сестра ...да не сте си признали, че всъщност е била санитарка-ще е голяма грешка. Ако човекът зад щанда ви изглежда здрав физически, смело добавете, че всъщност може да се обърнете за помощ към баба си, да ви направи от нейния цяр от свинска жлъчка и миши уши. Всъщност, можете да подходите по този начин дори и при болнави на вид аптекари - сърдечните удари се лекуват в наши дни. Не се притеснявайте от жалките им увещания, че така не може-вече сме 21-ви век.Продължете натиска с реплика №
6.Тогава ще отида да питам съседката.
Така, така. Смело тъпчете по самочувствието му. Какво като е учил шест години и има дълъг стаж? Той ли ще ви го натяква? Накарайте го да се чувства некомпетентен, пък току-виж нервите не му издържали и ви направил намаление. На този етап се наблюдава само видимо окапване на косата и кървави белези от нокти по дланите. Ако все пак продължава да се държи (гад с гад), не е лошо да вметнете ей така, между другото:
7.Абе, знаете ли, аз всъщност имам рецепта.
Ха така, трябва да сте безмилостен - не я подавайте в никакъв случай, стискайте си я в ръцете и я четете сам, нищо, че той истерично настоява, че била писана от лекаря за него. Да бе, да! За него! Ще вземе да ви даде всичките три лекарства, дето джипката ви ги изписа, без да се съобразява с вашите доводи, че едното ви е слабо, другото не ви харесва, а за третото сте сигурен, че ви го написа само защото не сте и симпатичен...и не се поддавайте в никой случай от признаците на апоплектичен удар, които прявява врагът. Сова Харис и Алфа рисърч след последните си проучвания сочт, че само 5% от аптекарите , чули тази фраза, получават такъв. Така и така се наблюдават вече некоординирани движения с очи, продължете смело с:
8.Може ли да ми смените изписаните лекарства с други?
Внимание! Предупреждаваме, че тук аптекарчето може да се мобилизира и окаже елементи на съпротива. Пресечете ги без скрупули, колкото и да ви обясняват, че тази смяна може да направи само лекуващия лекар, като прецени състоянието ви. В резултат на усилията си ще имате удоволствието да наблюдавате първи признаци на инсулт.
9.Тогава ми дайте само един глистер(вариантикоричка, люспа, фолийце, подопаковка, бластер и, любимото на екипа ни-площадка).
Страхотно попадение!!! Колкото повече купешки думички използвате, толкова по-небрано става лозето, в което се намира негодника зад щанда. Когато ви попита какво, по дяволите, означава това, което казахте, само се усмихнете загадъчно и сменете темата. Шизофренията му е в кърпа вързана. Очаквайте да застане в ембрионална поза и да засмуче палеца си. Ако това ви се стори недостатъчно, вижте предложение:
10'.....а имате ли едни бели, като васуль, за грипа, едни ситни като леща за краката и зелени апчета за епидемия?'
Тук аптекаря `а е взел да прегръща монитора и да избухва в плач, маниакално - суисцидната депресия не му мърда.
И сега ще приключим като ви дадем една невероятна реплика за довършване на най-издръжливите индивиди в тази професия:
11.Каква е тази аптека, нямате нищо, даже син камък...
Предупреждаваме ви да използвате това крайно рядко, т.к. предизвиква необратими изменения в мозъка на аптекарите, изправени пред дилемата дали да намесят в разговора близка ваша роднина, или собственоръчно да освободят света от досадното ви присъствие. Повечето не издържат и блокират. В резултат-вие няма как да се забавлявате по горепосочения начин, тъй като те стават контингент на психиатрията.
И един съвет към фармацевтите, за да има равнопоставеност-накарайте ги да си платят за всичко това.
Таня
вторник, 3 март 2009 г.
Горда съм...
Горда съм, че прадядо ми е Опълченец, че е пожертвал уюта и спокойствието на дома си и се е бил на Шипка за свободата на Родината си, която е познавал само от само от разказите и спомените на родителите си. Какъв тих подвиг е извършило това семейство на българи-бежанци в Болград, Бесарабия, да възпитат синовете си в жертвеготовна обич към България, останала далеч от погледа им, но носена в сърцата завинаги, и да изпратят най-големия си син, 16-годишен, да се бие за свободата на своя народ.
Не бива да забравяме героизма на българските Опълченци, но и трябва да се запитаме -къде е мъжеството на съвременниците ни, кой ни направи по-роби отколкото сме били във времето на ордите и ятаганите... Сега повече от всякога ни е необходим един нов Вазов, да ни припомни тези 'дни на позор', да ни каже, че сега живеем в подобно време, и скоро ще ни отрекат 'историята, века', и че ще сме си го заслужили...Нека.
Не се гордея, че няма след кого да тръгнем; че липсва ентусиазма на хората, повярвали в идея, следващи водача. Направиха ни на идиоти, интересуващи се само от прагматичното, че думи като кауза, чест, дълг, достойнство, съвест, липсват в речника ни, и дори за някои от нас нямат значение. Кой 16-годишен младеж е готов да излезе от дискотеката, и да пожертва...каквото и да е...Къде са родителите, пример за мъжество и всеотдайност, възпитали децата си в свободолюбие, единение с род и Родина, предали им гордостта от славното ни минало...
Днес е ден за слава, вечна слава на безсмъртните ни герои. Да изтрием праха на забравата от тях, да покажем, че помним мъжеството и храбростта им, прекланяме се от подвига им, славим ги и се учим от тях да бъдем БЪЛГАРИ.
tany
Не бива да забравяме героизма на българските Опълченци, но и трябва да се запитаме -къде е мъжеството на съвременниците ни, кой ни направи по-роби отколкото сме били във времето на ордите и ятаганите... Сега повече от всякога ни е необходим един нов Вазов, да ни припомни тези 'дни на позор', да ни каже, че сега живеем в подобно време, и скоро ще ни отрекат 'историята, века', и че ще сме си го заслужили...Нека.
Не се гордея, че няма след кого да тръгнем; че липсва ентусиазма на хората, повярвали в идея, следващи водача. Направиха ни на идиоти, интересуващи се само от прагматичното, че думи като кауза, чест, дълг, достойнство, съвест, липсват в речника ни, и дори за някои от нас нямат значение. Кой 16-годишен младеж е готов да излезе от дискотеката, и да пожертва...каквото и да е...Къде са родителите, пример за мъжество и всеотдайност, възпитали децата си в свободолюбие, единение с род и Родина, предали им гордостта от славното ни минало...
Днес е ден за слава, вечна слава на безсмъртните ни герои. Да изтрием праха на забравата от тях, да покажем, че помним мъжеството и храбростта им, прекланяме се от подвига им, славим ги и се учим от тях да бъдем БЪЛГАРИ.
tany
Абонамент за:
Публикации (Atom)