вторник, 3 март 2009 г.

Горда съм...

Горда съм, че прадядо ми е Опълченец, че е пожертвал уюта и спокойствието на дома си и се е бил на Шипка за свободата на Родината си, която е познавал само от само от разказите и спомените на родителите си. Какъв тих подвиг е извършило това семейство на българи-бежанци в Болград, Бесарабия, да възпитат синовете си в жертвеготовна обич към България, останала далеч от погледа им, но носена в сърцата завинаги, и да изпратят най-големия си син, 16-годишен, да се бие за свободата на своя народ.
Не бива да забравяме героизма на българските Опълченци, но и трябва да се запитаме -къде е мъжеството на съвременниците ни, кой ни направи по-роби отколкото сме били във времето на ордите и ятаганите... Сега повече от всякога ни е необходим един нов Вазов, да ни припомни тези 'дни на позор', да ни каже, че сега живеем в подобно време, и скоро ще ни отрекат 'историята, века', и че ще сме си го заслужили...Нека.
Не се гордея, че няма след кого да тръгнем; че липсва ентусиазма на хората, повярвали в идея, следващи водача. Направиха ни на идиоти, интересуващи се само от прагматичното, че думи като кауза, чест, дълг, достойнство, съвест, липсват в речника ни, и дори за някои от нас нямат значение. Кой 16-годишен младеж е готов да излезе от дискотеката, и да пожертва...каквото и да е...Къде са родителите, пример за мъжество и всеотдайност, възпитали децата си в свободолюбие, единение с род и Родина, предали им гордостта от славното ни минало...
Днес е ден за слава, вечна слава на безсмъртните ни герои. Да изтрием праха на забравата от тях, да покажем, че помним мъжеството и храбростта им, прекланяме се от подвига им, славим ги и се учим от тях да бъдем БЪЛГАРИ.
tany

четвъртък, 12 февруари 2009 г.

нощем...

Нощ.
Хладно е.
Небето се намята с облаци.
Аз какво да наметна-нямам нищо-
нито ръцете ти топли,
нито дори гласа ти по телефона.
А, да, и снимките.
Но те не топлят.

Нощ.
Застудява.
Звездите треперят-далече са една от друга.
/А изглеждат близки/.
И ти си далеч.
Дали ако дойда, ще се стопля...
Боя се,
че няма.
Tany

събота, 31 януари 2009 г.

***
Охлювче голо,
охлювче голо.
Много те моля,
много те моля.
Не забравяй,
когато ме
изоставяш-
ти си моята
гола утроба,
аз съм твойта
излишна черупка.

Хедрин


Nacktes Schneckchen,
nacktes Schneckchen.
Ich bitte dich sehr,
ich bitte dich sehr.
Vergiss nicht,
wenn du mich
verlaesst,
dass du bist mein
nacktes Inneres,
und ich bin deine
ueberfluessige Schale.

Uebersetzung aus Bulgarischen Tanja Anastasova

понеделник, 19 януари 2009 г.

Вечерна песен Гьоте

Тихо е

над върховете,

Из клоните

едвам

долавяш полъх плах;

Замлъкват птичките в гората.

Почакай,

скоро

ще отдъхнеш и ти.

Превод Таня Анастасова