неделя, 14 март 2010 г.

За рекламата

Здравейте, здравейте!
Аз, ако може, за рекламата... Може?! Е, мерси. Та значи, вий как я разбирате тази реклама със самолета? Ама не се смейте, съвсем сериозно питам. Щото явно съм се объркала здраво какъв е резултата от приемането на препарата, който рекламират летците. (Този, дето успял да дигне самолета е хубавец, нали?) Ама да не се отклонявам.
Важно е да знам, защото като работеща в аптека по цял ден ми се налага да отпускам продукти по реклама. Не, не съм сбъркала, не ме поправяйте, не по рецепта(кой ти носи рецепта в тия времена), а по рекламите, които ни заливат от екрана.
Та идва днес един така, бих казала, мъж - втора младост-(леко боядисан и пристегнат в дънки от 1.50, от ъгъла на бул. Хр. Ботев и Пиротска). Гледа ме едно особено и ми иска една таблетка Трибестан. Тъкмо да започна любимия си разговор, целящ уточняването-какво, аджеба, иска да каже господина с това 'таблетка', той продължи-понеже ми става лошо в самолет! Божеей! А аз толкоз време да мисля, че е секс стимулант. Падение...

събота, 2 януари 2010 г.

Не пред, а следНовогодишно

Тази година няма да се занимавам с равносметка. Не искам да си я спомням изминалата, камо ли да я анализирам. Затова искам да си помечтая за Новата.
Искам да виждам усмихнати лица по улиците и на работните им места. И най-вече вкъщи, сред близките ми и любими хора. Не струва нищо да се усмихваш, а дава толкова много. Искам да срещам усмихнати съседите си сутрин, хората от трамвая и автобуса, които са почти едни и същи всеки ден, моите пациенти, вашите клиенти, хората, с които ни сблъсква ежедневието и работата ни, а вечер-да са усмихнати приятелите ми, които толкова много обичам и все не намирам да им кажа колко. Интересно, сега осъзнах, че само 'виртуалните' ми приятели в нета са винаги в добро настроение, сутрин ми пожелават 'добро утро', поднасят кафе с усмивка, а вечер не си лягат, без да пожелаят 'лека и мека' всяка нощ, и хубав нов ден. Защо ли-трябва да разбера....
Та...какво да си загадая в началото на тази(каквото си нарека, всичко ми се случва)? Да продължа да се дивя на простите неща от живота. Да си изчистя сметките(и финансовите, и другите), и да започна на чисто. Да даря нещо, но не на просяците по улиците, не в сезонни кампании, парите от които се изливат неясно в чий джоб, а лично. Призовавам и вие да го направите. Удовлетворете едно желание на беден човек, помогнете не някого безкористно, нахранете някого със своя обяд. Покажете на различните от вас, че ги разбирате, че не ги делите в отделна група, не ги пренебрегвате.
Смятам, че без пожелания за политиците няма да може-първо, да сменят веднага няколко некадърни министри, на първо място Дянков. Здравния министър Нанков никой да не пипа(засега). Да не ни залъгват с показни акции с прибиране на дребни риби и осъждане на кокошкари, а да се прекъснат каналите на престъпността. Да се махнат омръзналите ни лица от политиката, от телевизора и вестника...Май много се размечтах, да приключвам, за да не заприлича на бленуване. Само да кажа на работодателите - да не намаляват заплатите, а да експериментират и да ги увеличат. Дали няма да намерят по този начин по-качествени и доверени служители и работници.
А на себе си пожелавам да си простя. Така ще мога да се усмихвам, да се обичам, да дарявам и да избирам правилните хора. На 'неправилните', тези които се опитват да провалят държавата и в частност живота ми - да мога да им покажа три пръста. Всеки от които е среден.